Back

Снимки на Дина

Контакти

Главна страница

За Дина или за черното и бялото

Дина е с удивително оцветяване-неговата глава е поравно разделена на черно и бяло,така и нейната история -е черно и бяло,бяло и черно........Тя прилича на
пречупената линия на биещо се човешко сърце.Нагоре-надежда,надолу- загуба на всичко,нагоре-надежда,надолу-загуба на всичко.......Ту радост,ту болка.

Ние,хората превърнахме живота на това весело куче в кошмар,ние сме длъжни да го спасим,дълговете трябва да се връшат.


Нашето запознанство с Дина стана при ужасни горестни обстоятелства.Някакви си двуноги несъщества бяха я закачили за врата и крачето на едно дърво-колко
дълго е била там,колко време е плакала и викала за помощ-не е ясно.

Сигурно така самата Дина е видяла ситуацията:
"Аз бях обикновено момиче,такова като много други по московските улици(но не съвсем обикновенна-моето очарование и красота не даваха покой на много
местни момчета,към мене поглеждаха хората,удивляваха се на нестандартната ми прелест).Аз се радвах на живота заедно с другите,и мислех че така ще е
винаги,аз не знаех какво е болка.....Така беше....И така повече никога няма да бъде.....Аз никога няма да забравя онзи ужасен летен ден на 2005 година.
Целият живот се преобърна изведнъж и за винаги.Аз се доверявах на хората,те понякога ни хранеха,понякога се опитваха да ни погалят,понякога просто се усмихваха.Така беше и тогава.Носът усетил ужасно невероятно вкусната миризма на кремвирш,вече подтичвайки,аз почусвах-сега ще се случи нещо лошо,
но да се спря не успях.......Те ме хванаха и ме закачиха на дървото-за предната лапа и шията,боли...боли....боли...защо???Със затъмнено от болката съзнание и
сълзи в очите аз видях как те се смееха и показваха към мен с пръст,после си отидоха.

Колко време съм била в това състояние не помня,съзнанието започна да ме напуска......"

Добри хора я видяли и я свалили от там.

По на татък Дина я чакаше пътуване до ветеринарна клиника.Лекарите я прегледаха и дадоха диагноза-да се ампутира лапата,повреден е нерв,вече не е възможно да се спаси.По това време на форума на Благотворителният фонд "Пес и Кот"се появява тази история с молба за помощ,расказва се мнението на лекаря,че лапата може да се спаси-ТОВА Е НАДЕЖДА.Но нея вече не могат да спасят, тя е ампутирана.

"Всичко е в мъгла,някакви хора,аз съм във някъква стая,нетърпимо ме боли лапата,опитвам се да стана и веднага падам,вместо лапа пустота,къде,как,защо?
Как да се изправя,как да си отида,това всичко е сън,сън-глупав сън,скоро ще се събудя и всичко ще си бъде както преди.....
Какво е за младо и здраво куче за толкова кратко време да изпита толкова много ужас и болка,как се отнасят към нас хората,знае само тя.
Боя се от всичко,боя се да излизам от стаята,опитвам си да се насоча към хората-може те да ми помогнат,а те незнайно защо постоянно правят някъкви манипулации с лапата ми,боли......"

Лапата не искаше да зарастне,наложи се да се прави повторна операция.По това реме в клиниката някой се опита да отрови Дина...Започва усилено търсене
на стопанин за момичето,откликва се момиче от САЩ,готова е да вземе Дина,но е нужно отначало да заздравее лапата,откликва се и друго момиче тук от Русия
готова е да я вземе и гледа до зарастване на раната - НАДЕЖДА,а после се отказва......

"Вчера на мен би беше много лошо,повръщаше ми се......това е онази леличка която ми даде нещо странно да похапна....."

Бурно се обсъждат въпроси по отправянето на Дина в Америка-обеспаратизяване,клетка,справка от ветеринарен лекар,съпровождане.Само трябва лапата да
зарастне.По това време Дина се премества,куриерстват две жени,към трета тя отива на временно гледане.Също така им помага млада двойка.

"Най на края,най на края се махам от тази задушна стая,неи се преместваме в дом,където има още две кучета и много-много от тези вредни котки.С мене
се расхождат,но малко,трудно ми е да подскачам на три лапи,а лелките,които ме расхождат,ходят бавно-бавно,на мен има много неудобна каишка,от който аз се задъхвам и някакъв глупав навратник,лапата продължава да ме боли,постоянно хората я превръзват,нещо правят с нея,причинявайки болка....."

Жените много силно стегат кучето,наложи се дълго да ги убеждават малко да разхлабят каишката-Дина веднага започна да диша по леко.Лапата зараства лошо.
Постоянните превръзки доставят на Дина страдания,макар че тя мъжественно търпи.Всякакви опити да ги накараме да откарат Дана при ветеринар остават напразни.Младата двойка не се вества.Хората чакащи нашата героиня в Америка-НАШАТА НАДЕЖДА-също исчезват,пак черна линия.

"Всичко е еднакво и скучно,не мога вече да тичам както по рано,не мога да си играя,поне хората да си играеха с мен,да ми говорят,но онази баба,у която живея,
тя е много много стара,и на нея не и е интересно....."

По това време търсенето на стопанин продължава.Намира се момиче у нас в Росия,готова е да приюти Дина-НАДЕЖДА???ВЕЧЕ НЕ НИ СЕ ВЯРВА.....И след
някое време,по семейни обстоятелства,се отказва.

По това време жените които я гледат разбират,че отговорноста която са поели е много голяма за тях.
Взето е решение Дина да си приспи.

"Нещо страшно се надига,СТРАШНО,ЧЕРНО,БЕЗКРАЙНО,нещо бързо и безвъзвратно,аз съм само на година и половина,така искам да ЖЕВЕЯ,искам да се науча да тичам ,да играя и да се радвам на живота.Искам да ловя пеперуди в тревата.Това е по силите даже на куче с три лапи....."

Дина все пак намери своето семейство,което я спаси от приспиване.Но за съжаление не за дълго.По семейни обстоятелства от Дина са принудени да се откажат.
Сега тя живее в кучкарник "БИМ".


Но за такова мило и ласкаво куче даже най хубавият кучкарник не може да стане дом.

А на нас ни се иска да вярваме и да се надяваме,че ще си намери Човек,който ще обикне Дина и ще я вземе в къщи Завинаги.И в нейният живот ще бъде винаги бяла линия.